Е-история: Страници от миналото

28.02.2025

ВИДНИЯТ ЛЯСКОВСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР КАЛЧО ПАСКОВ  

Стотици са българските революционери, посветили живота си на българското Освобождение. Един от тях е и Калчо Пасков от Лясковец, чието име е популярно сред представителите на революционната емиграция и комитетските дейци в българските земи през 1871 – 1875 г. В редиците на лясковските революционери, той заема видно място, но сведенията за неговата дейност за оскъдни. Това, с което богатият лясковчанин остава в историята, е, че подпомага финансово бунтовническите акции в страната, участва в дипломатически мисии за националната кауза и се включва с логистична подкрепа в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. 

Калчо Пасков е роден в Лясковец през 1840 г. На 12 годишна възраст напуска родния дом и заминава за Белград с лясковски гурбетчии градинари, които отиват на сезонна работа там. Будният младеж бързо се адаптира към живота в сръбската столица и от градинар се преориентира към търговец на дървен материал и веялки , които внася в България. Търгувал предимно по дунавските пристанища. В каиците, напълнени с дърва, той поставял пушки и други боеприпаси, които тайно прехвърлял за революционното дело в българските земи. Веднъж на път от Турну Северин към българския бряг бил заподозрян от турската власт какво пренася. Товарът е спрян и за да спаси стоката и себе си, Пасков плаща голям откуп на местните чиновници. Този случай не е единствен в неговата биография. Благодарение на подкупите давани от него и от брат му Енчо Пасков на корумпираната отоманска администрация, са прехвърлени множество пратки с оръжие, а той се спасява от съд и бесилка. Макара да е бил малко грамотен е държал за просвещението на своите сънародници. Около 1865 г. той отпуска парична помощ на Българското ученическо дружество в Белград, което работело и като читалище с образователни и пропагандни функции. В чужбина и в България възрожденския търговец и патриот поддържал близки контакти с комитетски дейци. В периода 1873 г. до 1875 г. той е сред приближените лица на четническия войвода Панайот Хитов в Белград. В документите от революционното минало името му често се споменава като доверено лице на комитетите и куриер по дунавските градове, Букурещ и Белград. Именно той насочва Левски към Лясковец и му препоръчва местния търговец и ханджия Марин Станчев като подходящ човек за основаването на революционен комитет. След проведеното през август 1875 г. от БРЦК събрание, на което е взето решение за вдигане на всенародно въстание в България, в Белград Калчо Пасков заедно с капитан Симо Соколов – ръководител на Трънското въстание , Цеко Петков, Ильо Марков и Тодор Томич създават Привременен революционен комитет, който да организира и ръководи въстанието в западните български краища. Те се срещат с член на БРЦК Димитър Ценович при едно негово идване в Белград с делегация да води преговори със сръбското правителство за съгласуване на действията и подкрепа на едно бъдещо въстание в България и се уговорили чрез него да поддържат връзка с БРЦК. През същата 1875 г. година Калчо Пасков е един от преговарящите посредници между сръбското правителство и българският революционен комитет, като целта е търсене на пътища за националното освобождение. Заедно с Панайот Хитов и Рафаил Атанасов се среща със сръбския министър-председател Богичович да искат подкрепа, т. е съгласувано действие със сърбите.Те правят изложение на политическата обстановка в България и на делата по подготовката на въстанията. През пролетта на 1875 г. Калчо Пасков донася писмо от Панайот Хитов до търновци, в което прочутият войвода уверява, че сръбското правителство желаело да вземе участие в революционната дейност и да помогне с пари - до 30 000 и 40 000 жълтици, които били обречени за България. Но през февруари 1876 г. следват нови разговори със сръбския военен министър Тихомир Николич, след 2 дни и със сръбския крал Милан. За съжаление мисията им за единодействие и сътрудничество със сръбското правителство е неуспешна. След обявяването на Руско-турската война през 1877 г. Калчо Пасков заминава за Русия и се включва в състава на действащата армия като водач. След Освобождението продава имотите си в Белград и се прибира да живее в България. Новите му изяви са свързани с обществения и политически живот в младото княжество. Той е дългогодишен член и председател на Постоянната комисия в Търново - от нейното основаване. Като народен представител от Народнолибералната партия в народното събрание е бил и квестор. Той е привърженик на управлението на Стефан Стамболов и негов голям помощник в политическите борби. Тъмната страница от живота на Калчо Пасков е свързана с един неприятен епизод от нашата нова история, а именно издевателството и поругаването на епископ Климент Търновски от политическите му противници по време на неговото изваждане от митрополията през 1893 г. През същата година по време на обиколката си в българските земи княз Фердинанд гостува в дома на лясковския общественик и политик, който се е ползвал с благоразположението на княжеския двор. В началото на XX век Калчо Пасков е избран за кмет в родния си град Лясковец. Неговата мечта е била Лясковец и Горна Оряховица да се обединят в един град. Българският родолюбец и патриот - градинар, търговец, революционер, политик и общественик, Калчо Пасков умира на преклонна възраст през януари 1918 г. в родния си град Лясковец