Е-история: Страници от миналото

28.03.2025

ЛЯСКОВСКИТЕ ЖЕНИ В МИНАЛОТО 

За мъжете от град Лясковец е писано много. Редица са имената на тези от тях, които са оставили своята светла диря в националната ни история. Не така обстойно обаче са разгледани и представени лясковските жени. Сведенията за тях са оскъдни, а ролята, която те са изиграли за изграждането на личностите на тези мъже е значителна.  

В месеца на жената избрахме да представим няколко позабравени истории за лясковските жени, за онези майки и съпруги, които заедно със своето трудолюбие, грижовност, любов и непримирим дух показват на децата си и как да се борят срещу неправдата.  

Ето как Павел Калянджи в своето описание на Лясковец /направено в „Месецослов на българската книжнина” за 1859г. / рисува лясковската жена: 

„ …Мъжете остават по цяло лято на градините си, а жените с най-дребните деца вършат всичките домашни, тежки, леки, мъжки и женски работи. През лятото ще се събират сеитби, лозя, садове и градини, освен това се занимават с буби, хранят копринени червеи, но така изкусно и опитно, що най-неопитната жена отхраня по една и две оки и налива 200 ведра вино, а по-работните и по-опитните ежегодно не по-малко земат от 10-12 оки и по някой път по 20 оки и наедно с това наливат по 800 ведра с вино. Види се какво ще рече ЛЯСКОВСКА ЖЕНА.”  

По време на турското иго лясковчанката винаги участва като верен другар на мъжете в готвените бунтове срещу турската власт. Ярка проява на загриженост и готовност за помощ на арестуваните въстаници в Търновския затвор проявяват лясковските жени, водени от Велика Хр. Цонзарова-Паскова /сестра на Марин Цонзаров/. Събраните дрехи, храна и пари са предадени на затворниците, които изпращат благодарствено писмо до благодетелките си. Ето част от писмото:  

„Почитаеми и благодетелни госпожи от Лясковец, днес получихме чрез госпожа К. П. Панайодова събраната от вас помощ, именно: осемнадесет ризи нови, двадесет поша и 46 и половина гроша. Ние разподелихме всичко по братски помежду си дванадесет души, които сме затворени поради известните приключения. 

…И Вие почитателни, зели сте участие в доброто дело на другите, това ни радва и предизвиква в сърцата ни похвала и благодарност… 

С почитание ние признателните дванадесет души затворници от приключенията.” 

Търновска тъмница 16-ий февруарий 1877г. 

/Автор: Йордан Байчев, в. „Народен глас”, бр. 5, 1980г./ 

Женските бунтове са масови демонстрации и бунтове, в които вземат участие преди всичко майки, съпруги и деца на фронтоваци. Избухват в края на Първата световна война (1914–1918 г.) и са резултат от дълбоката политическа и икономическа криза в страната. Цените растат, липсват стоки от първа необходимост, ширят се спекулата и черната борса. Най-масови са бунтовете в селата, защото те са засегнати по-тежко от реквизициите на селскостопанските храни и от мобилизацията на хора и работен добитък. По време на демонстрациите се издигат искания за спиране на войната, прекратяване на реквизициите. 

По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912- 1918 година) в Лясковец се настаняват гладът, мизерията и разрухата. Всеобщо е родното недоволство и желанието да се сложи край на войната. Победата на Великата октомврийска социалистическа революция оказва мощно социално въздействие, дава нов тласък на борбите на широките народни маси.. Жените - основна производителна сила в Лясковец, ca подтикнати от глада и беднотията към бунтове. Женските бунтове и демонстрации в Търновския край започват още през втората половина на 1917 година. В средата на май 1918 година Дирекцията на Комитета за социални грижи и обществена предпазливост издава заповед за още по-голямо намаление съвсем недостатъчните хлебни дажби. Бунтовете продължават през пролетта и лятото на 1918 година, като са насочени срещу скъпотията и нескончаемите войни. Властта взема своевременно мерки за предотвратяване на недоволството. На 15 май 1918 година до окръжния управител във Велико Търново в изпратено писмо от началника на девизионната област в Русе, в което се обръща внимание да се следи дейността на тесните социалисти, които организират населението и стават инициатори на бунтове. Строгите предпазни мерки не помагат да се потушат вълненията. Почти всички краища на окръга избухват бунтове. В донесение на околийския началник се съобщава за протестен бунт в Лясковец „Тази сутрин, 22- того полицейският пристав в Лясковец донесе, че се забелязвало брожение между жените в града по прехpaнaта. Веднага заминах за там с инспектора от дирекцията Младенов констатирах, че брожението е утихнало и е било във вид на протест за peдовното продоволствие с храна.” 

Така в последствие на конкретната политическа и социална обстановка, жените от нашия град изразяват своя активен протест и стават инициатор на избухналия стихиен бунт. По даден знак изстрел на пистолет и биене на камбана, те започват да се събират пред общината. Всяка от тях издига възгласи: „Искаме хляб за нашите деца!," „Върнете ни мъжете от фронта", «Дайте ни работа!.. Скоро тревожният звън на камбаната на църквата „Св. Васил" събира пред дома на тогавашния кмет на Лясковец Стайко Кьорстайков повече от сто жени. Към тях се присъединяват старци, мъже отпускари. Внушителни та демонстрация принуждава кмета да направи предотвратяване бунта. Той приканва жените да разотидат. С това недоволството им взема връх. Тe отправят към обществения склад, но той се оказва заключен. Тoгавa ce връщат към къщата на кмета и заедно с двама войници нахлуват вътре. Изнесени са 6-7 чувала с брашно, ориз, мас и други продукти. Начело на акцията застават Гана Тодорова Ряпова и Зойка и Мария Мечкови. Взема се решение да забият камбаните на всички църкви в града, за да чуят и се присъединят и другите жени. Първа към църквата „Св. Васил" тръгва Парашкева Казанджиева, напътствана от учителя Димо Пенков. След като забиват камбаните, от всички страни започват да се стичат жени с мотики, чапи, калестири, и някои даже със сопи. Събират се над 250 жени, отправят се към обществения склад, разбиват го и разграбват храните. След това всички тръгват към Горна Оряховица, като откарват и кмета. Пред сградата на комисарството те издигат призив за увеличаване на хлебните дажби. Бунтът на жените в Лясковец е първият опит за протест на масите срещу властта, войната и неправдата. 

/Автор: Румяна Байчева, в. Народен зов, бр. 9, 1988г./