Е-история: Страници от миналото

30.05.2025

ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В ЛЯСКОВЕЦ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО 

Основите на просветното дело в Лясковец се поставят в началото на 19 век, когато и на много други места в нашата страна възникват първите училища. Това е времето на първия етап от нашето възраждане – именно пробуждането. 

Лясковец има честта да бъде в първата редица на селищата у нас, които рано са създали свои училища. Една от причините за това е близостта на Търновград – столицата на втората българска държава, където грамотността не е угаснала , друга е привилегията, с която се е ползвал Лясковец по време на цялото турско робство и трето , че лясковчани са работили като градинари в Сърбия, Румъния, Унгария, Русия и др. страни и са взаимствали от материалния, културен, политически и обществен живот на тези народи. Така благодарение на това, че в Лясковец движението за национално възраждане се появява по-рано и се развива по-силно дава тласък и на развитието на учебното дело. 

Първите училища в Лясковец се откривали в килиите на махленските черкви или в манастирския метох. По това време гръцкото влияние във В.Търново и Арбанаси е имало силно въздействие върху лясковските чорбаджии, които налагали гръцкия език в училищата. За учители фанариотите изпращали беломорски калугери, повечето от „Св. Гора”, които ставали изповедници, попове в черквите и учители на децата. Гръцките пратеници преподавали на старата тяхна система.  

Първият учител в Лясковец довел лясковския чорбаджия Хаджи Илия хаджи Цонев, когато ходил в „Св. Гора”. Той бил гръцки калугер – поп Кирул, препоръчан от светогорските монаси. Същият този учител през 1810 г. полага основите на първото килийно училище в Лясковец, открито в махалата „Св. Димитър”. Училището се помещавало в къщата на Димо Гиранлията ,затова гръцкия калугер го наричали „Дядо Димов даскал”. Поп Кирул преподавал по гръцката метода и строго наказвал учениците си, които не можели да изговарят някой гръцки букви. Когато родителите узнаели, че децата им са наказани, те повторно ги наказвали. 

Завършилите курса на лясковското класно училище след това отивали в Арбанаси, където имало по-висше училище. Там те учели за попове. 

Поп Кирул не се задържал дълго като учител в Лясковец, поради разногласия със стопанина на къщата Димо Гиранлията, в която е било училището.  

След него като учител идва друг гръцки калугер Поликарпос. Той бил изпратен от светогорските монаси за изповедник, но скоро отворил килия-училище. Старите хора разправяли, че когато някой лясковчанин отивал при него да се изповяда, първата му грижа била да го разпита дали има в тях стари книги или други старини. И ако се окаже, че има такива, той ги взимал, защото са „идолопоклонско нещо”. 

Третият и пръв учител от Лясковец е Стоян Иванов, известен с прякора си „Урмейка”. Той бил възпитаник на Арбанашката гръцка школа и преподавал на учениците си на гръцки език в килийното училище, открито в къщата на българина Коло-Ени , което се намирало в двора на метоха. По-късно Стоян Иванов – Урмейката премества училището в собствения си дом. 

Към 1815-1820 г. в Кондювската махала при църкавата „Св. Атанас” имало килийно тайно българско училище в едната стая с дюкянче, а отвън църковна ограда. Учител в него бил един терзия кожухар на име Груята, който учел тайно децата на български, т. е. на славянски, на панакида и московски червенослови буквари.  

Епоха в учебното дело направил отец Максим Райкович, родом от Дряново. Дошъл в Лясковец около 1830 г. отначало като чираче, а след като учил в Преображенския манастир и бил подстриган за монах, вече и като свещеник и учител. 

Максим първи започнал да служи на славянски в църквата „Св. Никола” и най-напред в наета частна къща, а после и в църковната килия е обучавал децата на църковно-славянски език. Според разказа на Н. Козлев , обучението при Максим е протичало по следния начин: Най-напред при постъпването си ученика занася 20 пари за закупуване на рогоска върху, която да сяда и бяла книга, в която дядо Максим рисувал кръст, под който написвал „Кръсте Божий помози”. После учел децата да познават буквите, след това им давал буквар и ги учел да четат „чрез сричане”, „ направо „ и накрая да казват наизуст текстовете на „по-употребяваните за църквата молитви”, с които е пълен букварът. А като свършели буквара ги учел да пеят „Господи помилуй”. Всяка събота лясковските ученици преговаряли всички уроци изучавани през седмицата. Зимно време Максим имал до 90 ученика, а лятно време са оставали около 15-20.  

Вероятно отец Максим е учителствал в Лясковец поне 4-5 години. Неговото влияние като свещеник и учител в града било много силно: той преследвал безпощадно говорещите гърцки език, не само деца, а и възрастни. Десетките ученици, които обучава, се научават не просто на четмо и писмо, а успява да запали в тях пламъка на народностното съзнание и им завещава да се борят и изкоренят следите от гръцкото влияние в училището, в църквата и във всекидневното общуване. Той подготвил учители измежду най-добрите си ученици, а други по негов съвет отишли в Свищов да усъвършенстват учението си при известния учител Христаки Павлович. 

След като станал игумен на Петропавловския манастир към 1838 г. Максим продължавал да следи за учението в лясковските училища, в които учители били негови ученици. 

В първата половина на 19 век Лясковец бързо се променял. За кратко време вече във всяка махала имало килийно училище при църквите „Св. Атанас”, „Св. Никола”, „Св. Димитър” и „Св. Георги”. Броят на учениците вече бил не по-малко от 300. Един от тогавашните учители Манол Стателов , също ученик на отец Максим бил разпален патриот против гръцкото влияние. От него учениците научили, че някога имало българска държава със славно минало. Но гърците потулили писаното за нея. Той пръв въвел географската карта при обучението. 

За 20-25 години в Лясковец вече имало масова грамотност. По същото време се решавала и църковната борба и то по революционен пък, като черковните книги били насила изнасяни от църквите и изгаряни – каквото направил Никола Козлев за църквата „Св. Димитър”. Други направили същото в църквата „Св. Атанас”. 

През 60-те години вече имало значителни промени. Църковната наука не задоволявала хората и в училищата навлизали светските науки: граматика, история, аритметика, гимнастика и пеене. Променяли се и методите на преподаване. Към 1850 г. учителят Никола Козлев въвел чиновете за писане и взаимоучителната метода при обучението. Същото направил и Недьо Жеков, като още въвел едновременно да става четенето и писането. 

На 10 април 1860 г. учителят Павел Калянджи за пръв път провежда публичен изпит на учениците в края на учебната година, като на тържеството присъствали цялото село. 

В същия този период в четирите училища в Лясковец учениците били вече 500. Много от младежите след това учели в чужбина, където отивали с родители и роднини градинари. Само в гимназията в гр. Болград, Бесарабия завършили 10 младежи от Лясковец.  

През 1870 г. в Лясковец е открито първото девическо училище с учителка Мария Иванова Касабова от Търново. Преди това момичетата ходели на училище заедно с момчетата в махалата „Чертовец”. 

На 11 май 1874 г. в Петропавловския манастир край гр. Лясковец била открита първата в България духовна семинария. Най-напред открита като богословско училище с първи ректор Недьо Жеков, а след него – Васил Друмев-митрополит Климент. През 1886 г. била преместена в Търново като духовно училище, а следващата година в Самоков и от там в София като Софийска духовна семинария. 

От месец юни 1877 г. Лясковец бил освободен от турската власт. Наред с другите промени станали такива и в училищата. Напливът на ученици станала още по-голям. Старите махленски училища вече били тесни и непригодни. Много от учителите постъпвали на друга служба. Училищата преживяли големи промени в първите 10 години след освобождението. През 1892 г. класното училище влязло в нова сграда с името Максим Райкович. На мястото на някогашния конак с пари предимно от благодетели, построили сграда за девическото класно училище. През 1907-1908 г. построили две квартални начални училища „Братя Бурови” и „Свети Георги”- днешните Цани Гинчев и Никола Козлев.