Е-история: Страници от миналото

19.06.2025

Читалищното дело в Лясковец 

Проф. Марин Дринов нарича читалищата „съсредоточия на най-просветените и най-деятелни за напредъка на народността ни български сили“. Те възникват и се утвърждават като символ на българщината именно там, където съзнанието за просвета, култура и наука е живо. Един от тези значими центрове е Лясковец. Ранното икономическо и културно израстване на града се дължи на свободолюбивия дух на лясковчани, извоювали статут на привилегировано селище, и на трудолюбието им, изразено чрез гурбетчийското градинарство, избрано за тяхна съдба. Гурбетчийството не само осигурява средства за живот, но и подпомага развитието на духовността. Докоснали се културните достижения на други народи, местните хора усещат все по-силна жажда за знание, култура и национална независимост. 

Будният дух на лясковчани и стремежът да уреждат не само личните си дела, но и обществените, ги тласка към създаването на градинарски сдружения, които освен, че защитават професионалните интереси на членовете си, подпомагат местната църква, училището и благоустройството на селището. През 1856г. в Чертовец е създадена „църковна каса“, от която се изплащат заплатите на учителите в махалите. След Освобождението тя се преобразува в градинарско дружество „Св. Трифон“. През 1863 и 1864г. са основани сдружения и в махалите „Св. Атанас“ и „Св. Димитър“. Макар основната им цел да е професионална, тези сдружения постепенно придобиват читалищни функции чрез си културно-просветна си дейност. 

Съществуват няколко версии относно точната година на основаване на читалището в Лясковец. Според изследователя Стилиян Чилингиров, то е създадено през 1871г. от Коста Коев „по почин“ на търновското читалище „Надежда“. Коста Динов твърди, че началото е поставено на 2 февруари 1869г. от него самия, заедно с учителя Коста Коев и зографа Симеон Цонев. Трета версия, изложена от Цончо Бонев, разказва как в дома на Доси Цончев учители като Коста Коев, Христо поп Събев, Петър Кьорчев и други се събират и създават читалището. Независимо от разминаванията, всички източници са единодушни: Коста Коев стои в основата на тази благородна инициатива. Като учител в махалата „Св. Атанас“, той събира възрастни хора и им чете списания като „Читалище“, „Училище“, както и художествена литература. Именно там, в една стая при църквата, се създава първата читалня. 

Краеведът Димо Минев приема 1870г. за година на основаването с аргументи, че тогава започва да излиза списание „Читалище“ в Цариград, а Петър Кьорчев се завръща от Болградската гимназия. Доказателство за създаването на читалището през 1870 г. е дописка в бр. 71 на вестник „Македония“ от 4 август същата година, в която се споменава, че е взето решение да се основе читалище в Лясковец. В същата дописка пише, че на 12 юли 1870 учителят Георги Дацков в училището „Св. Никола” изнася сказка на тема „Человеческият живот”. През този период читалищната дейност в Лясковец се провежда по махали и е в тясна връзка с градинарските сдружения. Изразява се главно в изнасяне на беседи (сказки), обикновено в празничните дни след приключване на църковната служба. Очевидно е, че в Лясковец все още няма единен център за културно-просветна дейност.  

През 1871г., по инициатива и с подкрепата на дружество „Пчела“, за пръв път се обединяват културните усилия на отделните махали. Подготвя се първото театрално представление – драмата „Многострадална Геновева“, преведена още през 1856г. от лясковчанина Павел Тодоров (Теодорович). Пиесата е изиграна в салона на училището при църквата „Св. Атанас“ на 24 декември 1871г. След опит от страна на местни чорбаджии да осуетят представлението, е получено разрешение то да се състои при условие, че присъства мюдюринът на Горна Оряховица. По време на представлението той седи до Петър Кьорчев, който му превежда. Когато в края на представлението актьорите запяват „Къде си, вярна ти любов народна“, Кьорчев обяснява, че това е българска любовна песен. Сцената по-късно намира място в романа „Под игото“, макар и без яснота кой е разказал историята на Вазов. Скоро след това следват пиеси като „Райна княгиня“, „Илю войвода“ и други. Актьорите са учители и дейци като Коста Коев, Христо Попсъбев, Петър Кьорчев, Петър Караминчев и др. Представления се изнасят и в училищата на махалите „Св. Никола“, „Св. Димитър“ и „Св. Георги“. През 1930г. в къщата, в която е живял учителят Христо Попсъбев е намерен кръгъл печат с надпис „ПЕЧАТ. ЧИТАЛИЩА СЪЕДИНЕНИЯ ЛЯСКОВЕЦ”, с интересна гравюра и годината 1872. По спомени на лясковчани през 70-те години е имало ученическо дружество „Съединение”. До Освобождението читалищната дейност в Лясковец се развива в различните махали като ту затихва, ту се възражда отново. През 1878г. по инициатива на Цончо Бонев е открито читалище в махалата „Св. Димитър“ под името „Напредък“ – символ на възрожденския дух и стремежа към духовно развитие. То не успява да обедини усилията на всички будни лясковчани и по-късно в махалата „Св. Атанас” изниква ново читалище с името „Съединение”. 

Ново оживление в културния живот на Лясковец настъпва през 1889г., когато учителят Ангел Беров предлага пред учителския съвет да се основе публична библиотека. Така се ражда библиотеката „Сам си помагай“, а към нея и едноименно околийско учителско дружество. Учителите подготвят театрални постановки, с приходите от които купуват книги. Библиотеката се помещава в стая, предоставена от общината. Събират се много граждани да четат получаваните вестници и списания. Постепенно учителското дружество се превръща в действащо читалище и назрява необходимостта от собствена страда. През 1896г. на мястото на старото училище до църквата „Св. Никола“ е построена нова сграда за читалището. През октомври 1901г. тя изгаря напълно, заедно с цялата библиотека. През 1902 г. със съдействието на застрахователно дружество „България“ е изградена нова сграда, която обаче е разрушена при земетресението от 1913г. Впоследствие читалището намира временно подслон в прогимназията „Максим Райкович“. С усилията и средствата настоятелството и жителите на Лясковец сградата е възстановена и тържествено открита на 26 октомври 1914г. с театралните постановки „Изгарянето на гръцките книги в Лясковец“ и „Седянка“ по пиеси на Иван Стратев. Междувременно през 1912г. е създадено махленско читалище „ Св. Георги”, (Чертовец), като 1934г. то се слива с читалище „Напредък”. Преодолявайки много кризисни периоди и трудности, читалището постепенно се разраства и обогатява своята дейност. Основана е театрална трупа (1920), открито е читалищно кино (1925), създават се градски хор(1936), танцова трупа (1950), детска музикална школа (1957), музейна сбирка, организират се детски курсове за изучаване на немски и френски език, литературен кръжок. Съвременният си облик читалището придобива на 24 декември 1960г., когато е открита настоящата му сграда – събитие, поставящо началото на нов етап в неговото развитие. Съхранило възрожденския дух и демократичните традиции, то укрепва позициите си на средище на културния живот в града. Библиотечната дейност се разширява-увеличава се както книжният фонд, така и броят на читателите. Организират се разнообразни културни събития: литературни четения, викторини, рецитали, срещи с писатели. Към вече съществуващите самодейни колективи и школи се присъединяват нови. През 1975г. е създадена школата за български народни танци и Детски танцов състав „Дъга”, а следващата година - балетната школа, превърнала се впоследствие в Танцова школа „Ритъм”. Читалището се утвърждава като притегателен център за хора от всички възрасти и с разнообразни интереси. През годините в неговите зали намират поле за изява различни школи, формации и клубове. През 1990г. е сформиран Състав за стари градски песни „Бели ружи”, а по-късно са създадени детска вокална група „Звънчета”(2004г.), литературен клуб „Вдъхновение”(2004г.), танцов състав „Лудо младо(2009г.)”, Вокална формация „Мелъди”, Детско куклено-театрално студио „Пинокио”, Курс по английски език, Йога студио, Клуб „Млад етнограф”(2015), Детска група за народно пеене „Сорина”(2016), Театрален състав „Мелпомена”(2016) и Школа за народни инструменти „Потомци”(2020г.). Колективите на читалището разгръщат богата и разнообразна културна програма, белязана от многобройни изяви, участия и отличия. Днес в читалище „Напредък – 1870“ продължават да развиват своята дейност библиотеката, Детската музикална школа с класове по пиано и цигулка, Детска вокална група „Звънчета”, Танцова школа „Ритъм”, Танцов състав „Лудо Младо” и Школа за народни инструменти „Потомци”. Читалището остава значим културен и образователен център, активно участващ в съхраняването и популяризирането на българските традиции и изкуства. Силата му се крие в неговата многофункционалност, общодостъпност и способност да откликва на актуалните културно-образователни потребности на общността.  

Дълъг е списъкът на хората, записали имената си в летописа на 155-годишната история на читалищната дейност в Лясковец. Поклон пред всички многобройни читалищни членове, деятели, настоятели, дарители и самодейци, оставили частица от себе си, за да гори и днес пламъкът на духовността в нашия град.