Е-история: Страници от миналото

31.07.2025

ХРИСТО ЦАНЕВ - ЛЯСКОВСКИ ПЕДАГОГ, ИДЕАЛИСТ И РЕФОРМАТОР НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ 

Христо Цанев Мънгов е роден в Лясковец на 13 октомври 1855 година. За кратко ходи на училище при черквата „Свети Атанас”, но прекъсва и се захваща с бакалство и земеделие. През 1870 г. продължава учението си при Коста Коев, а на следващата година при новодошлия от Сърбия Недьо Жеков. Жаден за наука Христо Цанев мечтае да продължи образованието си в чужбина и затова заедно с учителя си Коста Коев заминава за Загреб и се записва да учи в Загребската реалка, след което продължава в Загребската препарандия. През 1875 г. завършва и се завръща в Лясковец. Но в родния му град не се намира свободно място за учител, затова отива в близкото с. Драгижево, където учителства само 4 месеца. Заподозрян от турците, че подготвя нещо срещу тях, на 5 април 1876 г. Христо Цанев напуска България и се прехвърля в Гюргево. Там попада в средите на хъшовете и увлечен от тях се записва доброволец. Преминава в Сърбия и влиза в четата на Филип Тотю, с която участва в няколко битки с турците. Разболява се и го изпращат на лечение в Белград. От там отива в Хърватско и като не намира място за учител, се записва в университета, да учи педагогика и психология. Обявяването на Освободителна война прекратява следването му и той се връща отново в България. Няколко месеца работи като чиновник в Търново и есента на 1878 г. се премества в Котел, където Търновския губернски училищен инспектор Иван Гюзелев, го назначава за главен учител. От този момент нататък Христо Цанев се посвещава изцяло на учителството и заема служби като директор и инспектор. Той помага със своя опит и знание за откриването и обзавеждането на училища, за написването на учебници и превежда помагала за обучението. През 1882 г. превежда педагогиката на хърватския педагог и училищен деец Степан Басаричек. Запознава се също и с психологическата и педагогическата наука чрез трудовете на някои западни и руски учени и с тяхна помощ започва да търси нови пътища за обучението и възпитанието на българските деца и ученици. Христо Цанев написва само едно – „Ръководство по психология”, което издава в Пловдив през 1894 г. Две години по-късно излиза и във второ издание като „Учебник по психология за средните учебни заведения”, с голям успех в гимназиите. През 1901 г. издава и „Учебник по нравоучение за петокласните девически училища”. Той е дълги години гимназиален учител и окръжен училищен инспектор в Кюстендил и Варна. През 1908 година се пенсионира, но продължава да работи над теорията за възпитанието на българските деца и ученици. Така стига до идеята за ново, реформирано училище – Трудовото училище. Основавайки се на дългогодишната си преподавателска дейност и опит и познавайки съчиненията на видни европейски и американски педагози, той нагажда своята теория към българската действителност, която през 1921 г. излага в книгата „Трудова школа и държавна отговорност по образованието”. За да даде веществен израз и възможност да бъдат проучени и осъществени неговите педагогически идеи, Христо Цанев прави голямо дарение на Министерство на Просветата от 23 декември 1918 г. – облигации на стойност 38 000 лева номинални. С това дарение той основава при министерството Фонд „Трудова школа на Зойка Хр. Цанева”, в памет на покойната си дъщеря. На същото това министерство завещава и къщата си във Варна, за да може средствата от продажбата да подпомогнат Фонда, от който всяка година се дава стипендия за специализиране на млади учители и учителки по Трудовата школа. Целият фонд от облигациите и получената сума от продажбата на къщата възлизат през 1921 г. на обща стойност 168 000 лева. 

С това крупно и значително по своята същност дарение Христо Цанев Мънгов остава завинаги в историята на град Лясковец като един голям човеколюбец и българолюбец, като педагог, идеалист и реформатор на българското образование. Той умира през 1925 година в град Варна.