Е-история: Страници от миналото

01.09.2025

160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КАПИТАН ТОДОР МАТРОВ 

Днес се навършват 160 години от рождението на видния лясковски революционер и военен деец – капитан Тодор Георгиев Матров. Роден в Лясковец на 1 септември през далечната 1865 година, той завършва основното си образование в родния град, а прогимназиалното в Търново. На 5 септември 1883 г. постъпва във Военното училище в София, което завършва през 1885 г. като първенец на 6-ти випуск. На 30 август същата година е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6-та пехотна дружина в Търново. След Съединението на 6 септември 1885 г. дружината е превърната в полк. Когато руските офицери напускат българската армия и след обявяването на Сръбско-българската война, подпоручик Матров е назначен за ротен командир в дружината на капитан Паков. Като ротен командир той участва във войната, в боя при Сливница, под командата на капитан А. Бендерев. На 11 ноември участва в боя при Нишков връх, където се отличава с раняването и пленяването на сръбския капитан Катанич. За проявената храброст получава военен орден „За храбност” 4-та степен. След войната подпоручик Тодор Матров е зачислен към 4-ти артилерийски полк, в 6-та батарея. През 1887 г. е повишен в чин поручик и служи до 1891 г. в 3-ти артилерийски полк, Пловдив, като батареен командир. Там е произведен в капитан.  

Тодор Матров се жени за Мария Милкова, племенница на Иван Евстратиев Гешов и сестра на съпругата на Михаил Савов. През лятото на 1893 година той я изгонва от вкъщи, заради подозрения в изневяра, и през следващите месеци тя играе централна роля в шумния скандал, довел до развода на Савов и станал повод за оставката на министър-председателя Стефан Стамболов. На 30 януари 1895 Тодор Матров излиза в запас. Същата година участва в подготовката на въстаническата акция на Македонския комитет. Но изведнъж решава да напусне войската по собствено желание и заминава за Македония със своя чета от 174 души – наречена „Пирин планина”, която от 1891 г. до 1901 г. има много сражения с турската войска. Четата е трябвало да подпомогне четата на поручик Петър Начев при превземането на град Струмица и води много тежки сражения при село Габрово. Постепенно четата на капитан Матров нараства на 800 човека, които са добре въоръжени. За нейните подвизи е писано в чуждестранни вестници. В щаба на капитан Матров е имало и други български офицери. Четата му не е правила обири, а всичко е заплащала с турски лири. Той е проповядвал идеята - да бъде съгласувана дейността на отделните чети и македонското освободително дело да бъде подчинено на общ план и поставено на идейна основа. В периода 1895 – 1901 година Матров е активен деец на Върховния комитет. В 1900 година е делегат на Орханийското дружество на Седмия македонски конгрес. Като деец за освобождението на Македония капитан Тодор Матров е бил в близки връзки с Гоце Делчев, Даме Груев, Б. Сарафов и Ст. Михайловски. През 1901 г. се оттегля от македонските борби и на 5 март същата година постъпва отново в редовете на българската армия, като командир на батарея в 1-ви артилерийски полк в гр. Берковица. На 28 август 1902 г. е уволнен от служба. През 1902 година между ВМОК И ВМОРО избухва борба за надмощие и разочарован от това Матров се оттегля. Като русофил напуска армията през 1904 година и се записва като доброволец в руската армия по време на Руско-японската война. В тази война капитан Тодор Георгиев Матров загива през същата 1904 г., но няма данни кога и къде точно. Негов паметник има в Централните софийски гробища