Е-история:Светослав Камбуров-Фурен – драматургът, който превърна словото в магия

13.10.2025

Светослав Димитров Камбуров, познат в литературните среди с псевдонима „Фурен”, е сред ярките фигури на българската културна сцена през първата половина на XX век. - драматург, публицист, преводач, литературен критик и театрален деятел.  

Роден е в Лясковец на 12 октомври 1885г. В родния град завършва основното си образование, а прогимназиално и гимназиално в Русе. Следва литература в Парижката Сорбона и славянска филология в Софийския университет. Работи като учител Лясковец и в други градове. Впоследствие е библиотекар, уредник на музей, началник на културния отдел в Министерството на промишлеността и труда. Заедно с драматичната актриса Роза Попова основават театър „Студия" през 1922г. Няколко сезона е режисьор на дружество „Българска драма" в София. Основател е и на „Детския театър" при Народния театър в София, където са представени негови пиеси за деца и юноши: „Златка златно момиче", „Жар птица" и др. Дългогодишен председател и художествен ръководител на първия „Български национален балет". В тая насока той е същевременно основоположник на хореографската критика у нас. Светослав Камбуров чете лекции на театрални теми в различни университети и институции. Пише статии, студии и критики във всички области на изкуството, публикува в най-добрите наши списания и вестници: „Златорог", „Хиперион", „Демократически преглед", „Родина“, „Развигор", „Литературен глас", „Мисъл", „Съвременно изкуство", „Родно изкуство", „Светлоструй" и пр. 

Автор е на голям брой драматични творби, някои от които са получили награди и са представяни в софийските и театри: „Беглец“, „Магията“, „Ралица“, „Не убий", „Овчарова жалба", „Проклятието на живота“, „Фокусникът“, „Жертвеникът на свободата", „Бачо Киро", „Златната ябълка", „Орфей Богоборецът". Създава множество пиеси за деца и юноши, сред които „Ръжен хляб", „Райска птица", „Заправи Господ манастир" .През 1940г. Фурен създава на литературно-сценичния образ на Педя човек-лакът брада , станал емблема на куклено-детското предаване в програмата „Лека нощ, деца“ от 70-те и 80-те години по БНТ. Автор е на монография за Ибсен и на „психография“ за Джек Лондон. Редактор е на юбилеен сборник за Чичо Стоян.  

Св. Камбуров е много продуктивен писател, който се е наложил със своя жив, лиричен стил и богатство на сюжети. В драмите и поемите му откриваме фолклорни мотиви, магически образи, заклинания и прокоби, които се преплитат с теми за любовта, страданието и човешката съдба. Неговите „драми-поверия“ и експерименти в стила го доближават до символизма, експресионизма и авангардните търсения в театъра.Той е сред онези български автори, които създават връзка между традицията и модерност, между народното вярване и европейските художествени течения. Камбуров-Фурен се изявява и като преводач – през 1928 г. той превежда романа „Идиот“ на Фьодор Достоевски и операта „Мазепа" в стихове, по Пушкиновата поема „Полтава". Св. Камбуров умира през 1977 г. в София, оставяйки следа в българската драматургия и литературна критика.