Е-история: Страници от миналото : Неспокойният и динамичен дух на лясковския театрален деец Георги Крънзов

11.11.2025

Днес отбелязваме 120 години от рождението на лясковския писател, журналист, режисьор и театрален деец - Георги Крънзов. През различните години тези му дейности вървят ръка за ръка, но разгледани в цялост, те ни дават представа за една интересна и разностранна творческа личност. 

Георги Николов Крънзов е роден в Лясковец на 11 ноември 1905 г. Още от най-ранна възраст има интерес към литературата и театъра. На 15 години започва да издава малък вестник „Младежки глас”, от който излизат само няколко броя. Този вестник е юношески и в него са напечатани куплети, хумористични сценки и миниатюри, повечето излезли изпод перото на ученика Гео Крънзов. През 1925 г. завършва гимназия във Велико Търново. Като гимназист сътрудничи във в. „Ученически глас” и активно участва в любителските театрални трупи в Лясковец и Велико Търново. В кратките драматични представления той самия понякога е автор, и режисьор, и изпълнител. През сезон 1926/27 година постъпва в пътуващия театър на Матей Икономов, но заболява и напуска театъра. За да се изхрани, започва да упражнява различни професии. В края на 20-те години на миналия век се премества в София и се записва да учи „Философия” в Софийския университет, но по стечение на обстоятелствата завършва „Право”. В студентските години от живота на Гео Крънзов, връх вземат театралните му интереси. През 1930 г. излиза първата му книга - пиесата „Земята в кърви”, когато той е едва 25 годишен. Това „драматично видение”, както авторът определя жанра на своята творба, е страстен повик против войната и братоубийството, тревожно предчувствие за европейската катастрофа. Обстоятелството, че е отпечатана през 1930 г., показва, че писателят живее с тревогите на съвремието си, изследва сериозно живота, опознава го надълбоко и сигнализира за големите социални бедствия, които го заплашват. По-късно излиза и 2-рата му пиеса„Телената мрежа”. И двете пиеси са с открито антимилитаристичен характер и още в началото на своя творчески път младият тогава творец се изявява като войн на високи граждански и естетически добродетели. Познаващ изтънко законите на сцената и драматургията на своите творби Георги Крънзов търси ония мигове и конфликти, които разкриват епическите измерения в човешката личност.  

През 1934 г. завършва Софийския университет , след което заминава за Виена, където за около година има щастливата възможност да специализира режисура и театрознание във Виенския университет. Гео Крънзов се завръща в България, твърдо решен да се посвети на литературата и театъра. Работи като режисьор в различни театри из страната, но продължава и да пише. От това време са и първите му литературно-критически опити - очеркът му „Тодор Г. Влайков. Биографична скица”. В продължение на години той завежда критическата страница на „Вестник за жената”(издание на Хр. Чолчев). В същото време следи и активно утвърждава всичко ново и прогресивно в нашата съвременна литература. От този преддеветосептемврийски период е и дейността му като редактор и журналист в редица издания : „Младежки глас”, „Младижки зов”, „Сноп”, „Студентско единство”, „Трезва младеж”, „Българска мисъл”, „Българка”, „Българче”, „Огнище” и др., като най-дълго работи в сп. „Славейче”, детско издание, което има широка популярност. Широтата на неговите интереси го води по различни пътища и той като „дялан камък” се справя с всичко… По това време е вече и познайник на полицията. За своите антимилитаристични произведения и граждански прояви е задържан и разкарван по участъците.  

След Девети септември активно се включва в културния живот на страната, става главен редактор на сп. „Славяни” през 1945 г., директор на издателството на БРСДП, работи като съветник в СБП, директор е на Врачанския, Смоленския и Сливенския театър. Той е директор-режисьор и пръв създател на „Народния театър за селото”, по-късно става отговорен режисьор в Софийския драматичен театър и заместник-главен редактор на сп. „Театър”. Успоредно с това продължават и опитите му в областта на драматургията. Редят се една след друга неговите пиеси: „Един неповторим ден”, „Изпитание”, „Родопски войвода”, „Завръщане”, „Всеки си намира майстора”, „Избрани пиеси”, „Балада за волонтиера”, „Сватба”, „Мехмед Синап”(историческа хроника в 6 картини), както и драматизация на „Ганчо Косерката” по мотиви от едноименната повест на лясковския писател Цани Гинчев, негов земляк. Голяма част от тези пиеси за дълго не слизат от театралните сцени. 

Драматургията на Геоорги Крънзов е изградена като „драматични етюди” – т. е. тя следва повече потока на живота и сред този забързан всекидневен ритъм се открояват образи, търсят се върхови драматични ситуации от даден многопланов сюжет. Напразно в драматургичните произведения на писателя има изключителни герои или конфликти – той се стреми да пресъздаде действителността в нейната противоречива цялост, да порицае пошлостта, страха или предателството. Той е страстен борец за реалистично изкуство – и като драматург, и като режисьор. Но това не значи, че е чужд на съвременните търсения в театъра. Чрез своите пиеси той спомага за цялостното изграждане на съвременната личност. Друг момент от творческата дейност на Георги Крънзов е художествено-документалния и литературно-критическия очерк. Той е автор на обемист очерк за „Васил Петлешков”. Опит да се разкаже за него и неговото време” и на монографията „Рачо Стоянов. Творец и личност”. Редовно публикува в периодичния печат рецензии за представления и статии по театрални въпроси. 

Георги Крънзов пише драматични творби и за малките като „Златно сърце”(драматична приказка), „Чудната стрела”(приказка), Чуждите крака ( приказки и разкази) , „Прошката лекува (пиеса за деца), „Странструванията на Одисей”, „Златна земя” (приказки и разкази) и др. 

Близо половин век няма театрална проява в столицата и в страната, в която да не участва писателят Георги Крънзов. Високата му култура, съчетана с безкомпромисния му нрав, бързо го правят необходим творец за българския театър. Съвсем справедливо критикът Васил Стефанов твърди, че той е „театрал в най-широкия смисъл на тая дума”. С многостранното си участие в театралния живот, като драматург, режисьор, театрален критик – тоя неспокоен динамичен дух милее за българския театър, воюва за издигане на театралното ни изкуство от позициите на националната реалистична и революционна традиция, с високи художествени мерки, възприети от съветския европейския театър. 

Отбелязал успех в комедиографията, постигнал високо равнище в историческата драма, хвърлил сили в съставителството на сборниците „България и българите”, „Откога се е зора зазорила” и др., създал над 10 драматични творби, Георги Крънзов се изявява като един оперативен и принципен театровед, чрез статиите си за българското драматично наследство. Той е и един от сценаристите на филма „Под игото” от 1952 г. съвместно с Павел Спасов. Георги Крънзов завършва своя земен път на 86 годишна възраст през 1991 година.