Е-история: Страници от миналото. 290г. от рождението на Цани Гинчев

23.12.2025

Цани Гинчев е възрожденски деец, учител, книжовник, фолклорист и изследовател на българския народен бит. Роден е в Лясковец през 1835 година. Баща му Гинчо Шкипърнята е бил грамотен и се е учил в килийно училище. Ц. Гинчев учи в манастирското килийно училище. Учители са му били учениците на Максим Райкович: поп Досю, поп Панайотов, Енчо Узунов, Манол Стателов, поп Христо Капнилов и поп Стоян Брусев. При тях е учил по буквар, наустница, псалтир, апостол, светче, славянско четене и писане на писма. Килийното образование не го е задоволява и отива в Търново да учи при даскал Никола Златарски. През 1846 год. заминава заедно с баща си да работи като градинар в Букурещ, а през 1848 год. в Белград, където със спечелените пари продължава обучението си в Белградската гимназия. Там учи до края на 1857 г. Тогава в Белград пристига Георги Раковски, с когото Цани Гинчев се запознава и става негов възторжен почитател. През 1858 г.Ц. Гинчев заминава за Одеса, където живее година и половина в една квартира с Раковски. През 1859 г. Раковски издава своя „Показалец“, на който Гинчев става сътрудник - описва обичаи и обреди от родния си край, градинарството и земеделието, които добре познава от практиката. След отпечатването на „Показалец“ (1859) Гинчев се заема с трудната задача, както става ясно от писмата му до Раковски, за разпространението му в Бесарабия и Молдова. С помощта на благодетели през 1861 се записва като свободен слушател в университета „Св. Владимир“ в Киев, където в продължение на две години посещава лекции по естествени науки, а също по езикознание, история, археология. От 1862 г. до 1869 работи като учител в колонията Карагач (Бесарабия).През лятото на 1864 г. се връща в България и се оженва за дъщерята на виден търновски търговец. Продължава да събира и записва народни песни и приказки. Поканен за сътрудник от сп. „Общ труд“, издание на Болградското централно училище, през 1868 той изпраща гатанки, легенди, приказки, баялки, народна песен и две писма, в които призовава „всеки да съдейства за това свято дело“. Това е началото на присъствието му в периодичния печат, последвано от участия в „Цариградски вестник“, „Македония“, „Периодическо списание“. Дейността му не се харесва на румънските училищни власти, затова се мести със семейството си в Русчук (Русе), където постъпва като преподавател по ботаника, физика, химия, земеделие и български език в Главното мъжко класно училище, чийто директор е Драган Цанков. Гинчев активизира книжовната си дейност, прави опити в поезията. През 1870 издава първата си книга „Български басни“, а през 1872 е публикувано стихотворението му „Песен на труда“ в списанието на Илия Блъсков „Училище“. В Русе издава и „Учебник по земледелието или първоначално изучаване на земледелието за училищата и за секиго, извлечено от най-новите ръководства от Ц. Гинчова Шкипърнева“. През 1872 в Цариград издава баладата „Две тополи или неожидана среща“ и „Катехизис на земледелието“ (1874).През 1872 г. се премества в прочутото Габровско училище, където е учител неговия брат - Петър Генчев /Петър Гинчев/. Ц. Гинчев преподава естествена история, химия и черковно-славянски език. В този период участва и в подготовката на въстанието на Цанко Дюстабанов. След провала на въстанието по внушение на габровските чорбаджии, учителите от Априловската гимназия са заловени и откарани на съд в Търново. След двумесечен престой в затвора Цани Гинчев е оправдан и назначен за окръжен управител на Оряхово. По-късно е назначен като учител в Търновското мъжко училище и преподава в четирите му класа до идването на русите през 1877г. Временно напуска учителството и заема административни служби: член и председател на Търновския окръжен съвет, депутат по назначение в Учредителното народно събрание, окръжен Управител в Оряхово всичко това до 1 юли 1880 г. След това се завръща към любимото му учителство.Работи като училищен инспектор във Врачанско и Оряховско учебни окръжия, първостепенен учител в Лом, а след 1886 г. се премества в Търновската девическа гимназия, където преподава български език, литература и естествена история до 1 септември 1893 г. След 30-годишно учителстване в чужбина и в България през 1893 година Цани Гинчев се оттегля от професията учител, но става ревностен сътрудник на Българското книжовно дружество. Сътрудничи на сборници, списания и вестници отпреди и след Освобождението в духа на народознанието и литературата. В Търново става уредник и издател на едно от най-значителните литературно-научни списания – „Труд“ (1887–1892). Един от сътрудниците му е Димитър Маринов; на страниците му са отпечатани творби на Г. Кирков, д-р Кр. Кръстев, Т. Г. Влайков и Хр. Максимов-Мирчо. В „Труд“ Гинчев публикува множество стихове, басни, проучвания на народни обичаи и умотворения, статии по естествена история, спомени, биографии на творци, както и съчинението „Писма по издирване на корените и законите на българския език“. Особено важен е неговия труд „Няколко думи за историята на нашето градинарство (бахчиванджилък) и за уредбата на градината” –тази студия е първата история на старото българско градинарство. На страниците на списанието са публикувани и белетристичните произведения на автора: повестите „Зиналата стена“ (1888), „Ганчо Косерката“ (1890), „Женитба“ (1892). Те разказват за живота на българите преди Освобождението, по тематика и сюжет не се отличават от възрожденския жанр. Особено място в тях заемат етнографските описания, битовите детайли, реда и отношенията в патриархалната задруга, което им придава познавателна стойност.  

Цани Гинчев умира през 1894 г. Оставеното от него научно наследство го нарежда сред пионерите на българската фолклористика и етнография, а трудовете му продължават да бъдат използвани като ценен извор за изследване на традиционната българска култура от XIX век.