Страници от миналото - 180г. от рождението на Коста Коев

29.01.2026

Видният възрожденски общественик и бележит лясковски учител Коста Коев е роден в Лясковец през 1846 г., махала „Св. Атанас”. Почти едновременно с откриването в първите десетилетия на XIXв. на килийни училища в Чертовската и Средна махали в Лясковец, такова е открито и в Кондьовската махала при църквата „Св. Атанас”. След като завършва училище, към 1865 година Коста Коев става учител именно в това училище, а през 1866 г. преподава в едно от взаимните търновски училища. От Търново той пише писма на своя учител и вдъхновител Недьо Жеков, който по това време е студент в Белградската Велика школа, и го моли да му изпраща учебници, по които да учи френски и турски език. В края на 1870 г., Коста Коев се връща като учител в Лясковец. Тогава превръща училището в Кондьовската махала в класно с два класа. Преподава по числителницата и землеописанието на Хр. Данов, граматиката на С. Радулов, учебниците на Ив. Н. Момчилов и логиката на Д-р В. Х. Стоянов - Берон.  

„Науката му, пише неговият ученик Добри Ганчев, беше малка, но усърдието, трудолюбието му безсмъртно. Учил бе в таквози също училище, в каквото бяха учили в негово време почти всички даскали. Ала вродената му любознателност го тикала към усъвършенствуване, към нови знания. Отива често в Търнов, среща се с тамошните учители, пита, разпитва, купува нови книги, сам се учи по тях. Иде при него през неделя, през две Христо книжаринът (Христо Иванов Книговезецът). Носи му нови книги и нови идеи."  

Благодарение на своята любознателност Коста Коев се издига като начетен на първо място между другарите си учители в Лясковец. Той изпраща дописки за учебното дело в Лясковец в цариградските вестници. От 1866 до 1872г. е сътрудник на вестник „Македония”. Като учител в Кондьовската махала, той чете на махалените си списание „Читалище" (1870 г.) и тогава се поражда идеята да бъде основано читалище и в Лясковец.  

Според изследователя Стилиян Чилингиров, читалището в Лясковец е създадено през 1871г. от Коста Коев „по почин“ на търновското читалище „Надежда“. Коста Динов твърди, че началото е поставено на 2 февруари 1869г. от него самия, заедно с учителя Коста Коев и зографа Симеон Цонев. Трета версия, изложена от Цончо Бонев, разказва как в дома на Доси Цончев учители като Коста Коев, Христо поп Събев, Петър Кьорчев и други се събират и създават читалището. Независимо от разминаванията, всички източници са единодушни: Коста Коев стои в основата на тази благородна инициатива. През зимата на 1871г. се дава първото театрално представление „Геновева", в което той играе ролята на графа.  

Повлиян навярно от Н. Жеков, през 1871 год. Коев заминава в Загреб, за да учи педагогика. Там, заедно със съгражданина си Моско Добринов, завършва курса на педагогическото училище, след което две години учи висша педагогия в Пражкия университет. След като се завръща, става учител в Търновското класно училище. През второто полугодие на 1875-76 год. той държи за основните училища в града по три пъти в седмицата „беседи върху теорията на нагледната метода", а за да посочи нагледно на учителите как трябва да прилагат тая метода, той ги посещава в отделенията им, във време на преподаване и ги упътва. 

В навечерието на Руско-турската война още през месец март 1877г. в Лясковец обществеността създава комитет със задача да защити местното население от войната. Всъщност защитните функции на този комитет са, за да предпазят населението на Лясковец от евентуални зверства от страна на турците. В този комитет активно участва и Коста Коев. След освобождението на Лясковец, комитетът поема функциите на новото българско управление. Много активна дейност в следосвобожденска България има Коста Коев с натрупаните знания от обучението си в чужбина. Той напуска учителската професия и заема длъжностите: член секретар на Търновския окръжен съд през 1878 г., секретар на Търновския Губернски административен съвет -1879 г., Берковски окръжен началник -1879 г. През 1880 г. е избран от Търновски Окръг за народен представител във II-то обикновено народно събрание, в което е секретар на бюрото и по-късно става архивар на събранието. През 1881 г. е назначен за съветник във Върховната сметна палата. През 1882-83 г. е волнонаемен учител по няколко предмета в Софийската класическа гимназия. През 1880 г. Коев, заедно с Н. Сукнаров и Св. Миларов, е редактор на политическия, икономически и книжовен вестник „Независимост", той е самостоятелен негов редактор от брой 26 до 70 брой. Този вестник е продължител на Л. Каравеловия в. „Независимост". К. Коев е автор на „Ръководство за учители и учителки в народните училища", издадено в София през 1880 год. През 1881 година го допълва и преиздава. Редактор е и на в. „Съзнание" (1883 г.) , както и на вестник „Политическа икономия”. 

Коста Коев умира от пневмония само на 60-годишна възраст на 28 октомври 1906г., но оставя след себе си трайна следа.