Страници от миналото - 180г. от рождението на Димо Хранов

27.02.2026

Димо Хранов е учител, читалищен деец, редактор, преводач, дипломат и книжовник. В историята ни името му е известно още като Димитър Хранов. Роден е в Лясковец през 1846г. Баща му Вълчо Хранов е бил ученик на Христаки Павлович в Свищов. От него синът наследява стремежа към знание, но и хубавия му глас.  

Първоначално Димо Хранов учи при даскал Манол Стателов, а после отива да се учи в Златарица при даскал Радко Радославов. На 18 години става учител и църковен певец в Лясковец. В продължение на четири години учителства в махалата „Св. Никола“ . 

Славата му на църковен певец и добър учител стига до село Арнауткьой, Разградско, от където изпращат човек, за да го покани за тамошното школо. Димитър Хранов се съгласил и остава там една година. През 1869 г. първенци от Разград го викат за класен учител. Там участва в основаването на читалище „Съгласие“, което по-късно е преименувано в „Развитие“. В него Хранов чете сказки, доставя книги и списания, представя драмата „Геновева“ и една авторска комедия – „Бабата и дяволът“. Читалището полага много усилия и за учебното дело в Разград и околностите. 

През есента на 1871 г. Хранов напуска Разград и със спестени пари заминава за Австрия, за да продължи с науките. Учи в Земеделската академия в гр. Табор, Австро-Унгария. По-късно постъпва във Висше земеделско училище в град Крижевац, Хърватско, където се дипломира. Завършва с отличие през 1873г. и става първият българин в турската империя, който получава диплома от това училище. Завръща се в България и постъпва отново като учител във видинското главно училище, заедно със състудента си Михалаки Георгиев. През 1874 г. е избран за председател на читалище „Цвят“. Там представя беседи на селскостопански теми. През същата година започва да издава вестник „Ступан“, който представя статии за наука, икономика и земеделие. Отпечатва вестника в Каравеловата печатница в Букурещ, така българските земеделци вече имат възможност да получат професионални съвети, за да добият по-добра реколта. Димо Хранов слага началото на българския земеделски печат. Привлича сътрудници от цялата страна. Вестникът, издаван веднъж, а после и два пъти месечно се превръща в добър помощник на земеделците в цяла България.. Излиза в продължение на две години и три месеца до Априлското въстание през 1876 г. Под негово влияние започват да се създават земеделски дружества. 

През лятото на 1875 г. Хранов напуска Видин и се премества в Русе. Там участва в революционния комитет. Той е един от доверениците на Любен Каравелов. Самият Каравелов го убеждава да се премести в Букурещ, за да работят заедно – да редактират и издават вестниците. През 1876 г. Хранов вече е в румънската столица. Той изплаща половината от Каравеловата печатница, внася и други пари и двамата стават съдружници за отпечатване на книжни издания. Общата им работа продължава до обявяването на Руско-турската война. Тогава Хранов става преводач в щаба на генерал Гурко. Придружава армията му в целия военен поход. След време написва „Спомени за генерал Гурко от времето на Освободителната война“, отпечатани в София през 1902 г. 

След Освобождението заема висши длъжности в различни министерства и взема участие в комисията по изготвянето на Органическия устав на Източна Румелия /1878/. Работи като началник на отделение в дипломатическия отдел, секретар на дипломатическото агентство в Белград, а през 1881 г. е главен секретар в Министерството на външните работи и изповеданията. Той е първият главен секретар на новооткритото през юли 1882 г. Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията. Става член на Кодификационната комисия, а после е извикан от българската Екзрхия в Цариград за деловодител на учебното дело в Македония и Одринско. На тази служба остава девет години - до 1893 г.След това напуска чиновническата си работа и се отдава на книжовен труд. След като Стефан Стамболов си отива от властта и се основава Народната партия, Димитър Хранов става първият редактор на вестник „Мир“. Избран е за народен представител в Седмото и Осмото обикновено народно събрание, в които произнася речи по земеделски въпроси. Той е сред основателите на Българското земеделско дружество, редактор е и на издаваното от него списание „Орало“. 

На 3 януари 1899 г. земеделското дружество в София празнува 25 – годишния юбилей на Хранов, като създател на първото земеделско списание „Ступан“. Няколко години по-късно, през 1904 г., е честван и в разградското читалище „Развитие“ като негов основател. Гражданите на Разград го обявяват за почетен председател на читалището. Във Видин заради заслугите му към учебното дело и читалището на града го обявяват за почетен гражданин. Димо Хранов е носител на 7 ордена заради участието му в Освободителната война и за приноса му в работата в различни ведомства след Освобождението. 

Автор е на два учебника – „Нравоучение“ (1894), които са въведени в училищата. Преводач е на литература от френски език. Сред преводите му от руски е книгата на Н. Зандрок „За земята (почвата) и за нейното приготовление да се обработват на нея различни жита, сеитби и треви за добитък“. Публицистът Хранов сътрудничи в редица вестници и списания: „Право“, „Читалище“, „Училище“, „Знание“, „Стара планина“, а след Освобождението в „Марица“, „Български глас“, „Библиотека“, „Българска сбирка“, „Орало“. Известен е и с историческите си статии.  

Димо Хранов умира на 12 август 1915г. в София на 69 годишна възраст, като е погребан по подобаващ начин за заслугите му към българския народ. По повод смъртта му в списание „Българска сбирка”, кн.10 от 1915г. е публикуван „Помен за Димо В. Хранов”.