Е-история: Страници от миналото: 190 години от рождението на Марин Станчев

31.03.2026

Тази година се навършват 190 г. от рождението на един от най-изявените лясковски революционери – Марин Станчев. 

Марин Станчев е роден през 1836 г. в Елена, откъдето произлиза рода му, но живота си прекарва в Лясковец и свързва името си с това селище. Турци убиват дядо му Стоян Делисидероолу и баща му Станчо Терзията решава да си отмъсти за това. Преди Коледа на 1854 г. баща му приема в ханчето си Г. С. Раковски, който от Котел е бягал за Влашко. Той и Лазар Чилингиров придружават Раковски до Свищов и му помагат да се прехвърли в Румъния. 

Марин от малък бил закърмен в тоя хайдушки дух, който търсел отмъщение против турците. Той често подслушвал разговорите между баща си и Цани Калянджията за отмъщение и освобождение на българите и така се е подготвял за народен борец. Занимавал се е със земеделие, зимно време с терзилък, държал ханче в чертовската махала, но обичал рибарството и с особена страст се впускал в търсене на имане малджийство. Скитал из околностите и познавал целия Еленски и Бебровски балкан. По характер е бил екзалтиран и самонадеян. Когато закипяла революционната борба в Българско, ханчето на Марин Станчев се превърнало в място, където се събирали апостоли. Там, в началото на май 1869 г., дошъл за първи път Васил Левски и основал Лясковския революционен комитет. Марин Станчев придружил Левски до Трявна, за да основат и там комитет. По-късно през 1876 г. апостолите, които от Влашко се прехвърлят в Българско, за да вдигнат въстание, са се крили в къщата на Марин Станчев. Тези апостоли са били: Г. Обретенов, Г. Икономов, Иларион Драгостинов, Г. Измирлиев, Стоил войвода, Ст. Стамболов и др., които Станчев укривал и превеждал из Балкана. Марин Станчев е бил пощата и най-довереното лице в Лясковец на всички апостоли. В неговия дом на 4 април 1876 г. лясковските съзаклятници положили клетва, че ще вземат участие в Горнооряховското въстание. Турците са правили често обиски в неговата къща, но, поради неговата предвидливост, хитрост и щастливи случайности, той не е пострадал сериозно, а само е бил временно задържан. Той е бил избран за войвода на лясковската чета. Издайничеството в Горна Оряховица, и предварителното разкриване на бунта, е попречило на тая чета да се прояви. След Освобождението Марин Станчев се занимавал със старите си занаяти - земеделие, иманярство, рибарство и ханджилък. Умрял е на 16 септември 1904 г. Не е оставил свое потомство. След залавянето на Левски, архива на Централния революционен комитет в Ловеч е бил пренесен у Марин Станчев, който го запазил и след Освобождението го предал за използване от историците.  

Източник: 

Минев, Димо. Град Лясковец-минало, сегашно състояние и дейци