Е-история: Страници от миналото: Подготовка на Априлското въстание в Лясковец

04.05.2026

Подготовка на Априлското въстание в Лясковец е тясно свързана с революционния комитет, основан от Васил Левски, и с двама от най-изявените му членове – Марин Станчев и Марин Цонзаров. Тяхната дейност като апостоли за създаване на нови революционни комитети и като вдъхновители на членовете на вече създадените комитети освен в Лясковец е и извън него. Те действат предимно в Елена и Разград. Марин Станчев често посещава Елена, тъй като лесно се укрива у свои роднини и приятели. Усилена революционна дейност развиват двамата и в Разградско след 1871 година. Там основават комитети, като придружават Ангел Кънчев, определен от Левски за главен апостол в този край. Марин Цонзаров и Сидер (Марин Станчев), преоблечени като търговци, въоръжени от глава до пети, обикалят българските села в Разградско, проповядват борба за политическа свобода. Цонзаров, Гани Ив. Чернев и Ангел Кънчев, след като основават комитет в Разград, се опитват да създадат комитети и в ближните до града села Арнауткьой и Казалъ-Мурад.  

В Лясковец, след убийството на В. Козлев, когато комитетските хора са пуснати на свобода, комитетът замира. Все пак през 1875 г. духовете се раздвижват. За това свидетелства П. Пешев, по това време ученик в Петропавловското богословско училище. Към 1875 г.: „Сегиз-тогиз от Влашко някои броеве, издавани от Ботев и Стамболов – революционен в. „Знаме“, пълнеха с трепетно очакване борбата за освобождението на България. Рядко четяхме тайно броевете от тоя и други вестници, донасяни тайно от някои лясковчани градинари, поглъщахме ги с жадност, вярвахме на всичко писано в тях и мислехме, че е наближил краят на робството.“  

Застоят продължава до пролетта на 1876 г., когато Гюргевският революционен комитет разделя България на 5 революционни окръга, насрочва датата за въстанието и изпраща в Българско своите апостоли. За Търновския революционен окръг главен апостол е Стефан Стамболов. Той преминава в България през месец февруари 1876 г. Стамболов и дейците на Търновския окръжен революционен комитет избират град Горна Оряховица за седалище на окръжния център, понеже този град е средище на богати и близки села, той е пазарен център, поради което има досег с околното население, а от друга страна е отдалечен от Търново, където има войска. Стамболов избира за помощници Вичо Грънчаров и Георги Измирлиев. С тях тръгва из околността да възстановява старите комитети.В Лясковец Стамболов възобновява дейността на основания от Левски комитет, замрял след убийството на предателя Васил Козлев. Стамболов отсяда в къщата на Марин Цонзаров, която се намира на мястото на училище „Никола Козлев“. Краеведът Димо Минев описва интересна случка с жената на Цонзаров, която, виждайки Стамболов, пита мъжа си кой е този човек, а Марин отговаря, че го е пазарил за чирак, и тогава тя го изпраща в обора при воловете.След няколко дни Марин свиква няколко верни свои хора, за да обмислят как да продължат комитетската работа. Поканените са от две категории хора: едните са вече посветени в работата – поп Никола Гинев, Марин Станчев, Калчо Пасков, Енчо Гайдов, Моско Добрев, Доси Хаджи Василев, Станчев, Петър Манолов, Димо Паралесов, Хаджи Нико Клатев, Тоню Д. Кисьов, Никола Станчев, Манол Д. Манолов и Пеню Бъчваров. А хората от другата партия са повикани под предлог, че уж Марин Цонзаров иска да се кандидатира за кмет и дава у дома си угощение с две агнета. От тази партия са Михал Ничев, Ив. Д. Скочев, Стамат Страшилов и Енчо Крачков.Димо Паралесов е човекът, който кани всички гости. Първите, с влизането си, питат: „Где е онзи?“, а вторите: „Где са печените агнета?“ Последен влиза Енчо Гайдов и пита Цонзаров кой е апостолът. Посочват му Стамболов. Гайдов изкривява устата си подигравателно, като вижда младия Стамболов да се топли край печката.М. Цонзаров слага пред гостите си два бинлика (големи стъклени дамаджани с плетена обвивка) с вино да пият, докато уж се опекат агнетата. Стамболов стои пред събраните, всички го гледат, но никой не го познава, освен най-близките, но и те се преструват, че не го познават. Стамболов пита Цонзаров дали може да има доверие на тези хора, а Марин Цонзаров му отговаря, че са верни, защото всички са българи и никой няма да помисли зло за отечеството.Стамболов държи пред събраните патриотична реч, в която описва лошото и непоносимо положение на българите и завършва с думите: „Дошъл е вече часът да покажем и ние, че сме народ и че искаме да живеем и ние охолно като другите свободни народи. Който може от вас, нека излезе на полето да се бори с тиранина, който се усеща некадърен, нека спомогне с пари.“Чак тогава присъстващите разбират за какви агнета са поканени. Те се съгласяват с думите на Стамболов и стават комитетски членове. Избират Цонзаров за касиер, Марин Станчев за помощник, а хаджи Нико Клатев и Доси Хаджи Василев за членове. Длъжността на членовете е да събират пари за комитета. Всички присъстващи внасят своите помощи и се разотиват, като дават дума, че ще пазят всичко в тайна под страх от смъртно наказание.След речта на Стамболов всички слушатели се въодушевяват и Енчо Гайдов, екзалтиран, изважда револвера си и гръмва. Настава суматоха. Всички избягват към манастира. М. Цонзаров излиза веднага на улицата, уж да види кой е гръмнал. Пристига мюдюринът с няколко заптиета. Цонзаров му казва, че „някакви чапкъни гръмнали и отишли към края на селото“. Завежда ги до „Ливадката“ и съветва мюдюрина да се върне, защото може случайно да пострада в тъмното. Последният се изплашва от това подсещане и се връща назад. Стамболов още същата нощ, придружен от Никола Станчев, се озовава в Самоводене, където е отседнал.  

Според Иван Стратев комитетът в Лясковец бил възобновен няколко дни след тази случка. Ръководителите на стария лясковски комитет отиват в Търново, в къщата на Стефан Беев, и там възобновяват комитета. В ръководството влизат: М. Станчев, М. Цонзаров, поп Никола Поп Гинев, Димо Х. Вълчев, Калчо Пасков, Христо Брусев, Петър Кьорчев и др. Записват и нови членове – Никифор Гинев, Димитър Куц-Аврамов, Петко Слабаков, Христо М. Цонзаров, Христо Поп Иванов, Димо Паралесов, Йорго Томов, Никола Даракчиев, Иван Г. Табаков, Спас Манолев, Т. Цонзаров и др., общо над 50 души.Знамето ушиват в Горна Оряховица, в къщата на Ангел Кабаиванов, сестрите Язаджиеви, жената и дъщерята на Кабаиванов. Знамето е от зелен плат. На едната страна е ушит лъв, а на другата – надпис „Свобода или смърт“, избродиран с коприна. Това знаме окупационните руски войски отнасят в Петербург и го предават на императорския музей.Комитетът се снабдява с оръжие от Австрия чрез лясковски градинари, които работят там. Никола Беров донася револверите. Парите събира Сивчо Гайдов. С тях купуват оръжия, барут и правят дрехи за въстаниците. Приготвят и фишеци. В тяхната изработка участват и жени. Най-много фишеци правят в къщата на Йорго Томов.През пролетта на 1876 г. в Лясковец идват много от апостолите от Търновския край и отвъд Балкана. По това време пътят за Сливен минава през Лясковец. Къщата и ханчето на Станчев са техни убежища. Георги Обретенов и Георги Икономов – сливенски апостоли, идват в Лясковец през март 1876 г. в къщата на М. Станчев. Правят събрание, на което присъства и главният сливенски апостол Иларион Драгостинов от Арбанаси, който многократно изпраща с куриери писма от Сливен до Марин Станчев във връзка с подготовката на въстанието.Общият кипеж, който обхваща будните българи в навечерието на въстанието, завладява и младежите в Лясковец. Те започват да пеят, да преписват и да разпространяват бунтовни песни като „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Не плачи, майко, не тъжи“.  

Планът на съзаклятниците от Горна Оряховица е въстаниците от Горна Оряховица и Лясковец да потеглят за Елена, да се съединят с еленчани и там да ограбят чорбаджиите, да запалят града и да нападнат склада на войсково отделение, откъдето да вземат оръжие, с което да се въоръжат, и после да хванат Балкана.След 23 април 1876 г. Иларион Драгостинов изпраща писмо до Ст. Стамболов в Горна Оряховица. Пратеникът дава писмото на М. Станчев, за да го предаде той на Стамболов. В това писмо се определя датата на бунта. В Лясковец се узнава за идването на пратеника и писмото и властта влиза в дирите на съзаклятието.На третия ден на Великден властта прави обиск в къщата на М. Станчев. Понеже мюдюринът не може да чете турски, дава заповед на учителя П. Кьорчев, тъй като той минава за доверен на властта, да прочете заповедта. П. Кьорчев казва на мюдюрина, че заповядват от Търново да събира данъците и го молят да стори това след празника. Същевременно Кьорчев подшушва на намиращия се там съзаклятник Пеню Г. Бъчваров да отиде по-скоро и да съобщи на Станчев, че ще го обискират, та да скрие оръжието, книжата и самият той да се укрие.Бъчваров със свои другари изнасят всички оръжия и книжа при Кьордобревата чешма под Лясковец. Кьорчев малко по-късно съобщава на мюдюрина, че заповедта гласи да обискира къщата на М. Станчев, но му казал първо друго, за да не го чуят младежите, които могат да предупредят Марин Станчев. Мюдюринът го потупва по рамото за тази „вярност“ и със заптии отиват у М. Станчев. Слугата на М. Станчев издава пратеника и писмото. Оттук, както и в Горна Оряховица, започват залавянията на бунтовниците, което завършва със залавянето на Георги Измирлиев, Иван Панов и други дейци, които са съдени и някои увисват на въже. Преди това Измирлиев и Панов често идват и преспиват в Лясковец. Те се укриват в няколко къщи, най-вече Георги Измирлиев Македончето.Марин Станчев се крие цяло лято и следващата зима в Лясковец. Често е в къщата на поп Никола Гинев, у Тодор Делипенчев и в своята къща. Лясковският субаш знае къде се крие Станчев, но не иска да му навреди, пък и на себе си, защото Мариновите ятаци могат да го убият.  

Така завършва бунтовната 1876 година. Лясковчани, поради осуетяване на подготвяното въстание в Горна Оряховица, не вземат участие в Априлското въстание. Само Петко Д. Цончев (бабин Данин) от махала „Св. Никола“ участва в четата на Бачо Киро и е убит в Дряновския манастир.Между доброволците в Кладово, от четата на Филип Тотю, са лясковчаните Никола Георгиев, Станчо Христов, Тодор Касабов и Христо Цанев. В четата на Сидер Грънчаров (1876 г.), потеглила от Сърбия, за да търси Ботевата чета, е бил лясковчанинът Никола Узунов, а в Ботевата чета загива 17-годишният четник от Лясковец Христо Стоянов.  

И жените в Лясковец не остават назад от мъжете си в народните дела. Когато турската власт затваря много българи през 1876 г. в Търново, Велика Хр. Цонзарова, съпруга на Енчо Пасков, събира от своите близки пари и дрехи и ги изпраща на затворниците в Търново.  

В заключение може да се каже, че макар Лясковец да не взема пряко участие в Априлското въстание поради разкриването на съзаклятието, градът има съществен принос в неговата подготовка. Чрез дейността на местните революционери, участието в комитетската мрежа и оказаната подкрепа – както от мъжете, така и от жените – лясковчани се нареждат сред активните участници в общонародното дело за освобождение. Техният принос свидетелства за силния революционен дух и готовността за саможертва в името на свободата.