Е-история: Страници от миналото : 170 ГОДИНИ ОТ ВЪСТАНИЕТО НА КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА

31.07.2026

170 години ни делят от въстанието на Капитан дядо Никола, от деня, в който облечен в руска капитанска униформа, яхнал кон, повежда чета от 14 въстаника от Лясковския манастир „Свети Петър и Павел към Габровския Балкан. Въпреки отдалечеността на епохата, с героичния си живот Капитан Никола си остава близък и скъп на габровци, лясковци, тревненци и търновци. Затова продължават да се пеят песните за него и за подвига му. Неграмотен, но природно интелигентен, с бурния си живот и ярка революционна дейност, Никола Филиповски или Капитан Никола, рано привлича вниманието на мемоаристи и историци, а името му се превръща в легенда. 

Никола Филиповски или Капитан Никола , идва в България, когато повечето патриоти се отправят на север към Влашко, където е вече руската армия и където се създават българските волентирски батальони. В България той продължава подготовката на въстание даже и след отстъплението на руската армия и нейния разгром през август 1855 г. при Севастопол. 

Капитан Никола избира Търново за център на въстанието, поради удобното географско разположение. Той използва връзките си с лясковските градинари, участници в Браилските бунтове от 1841-1843 г. В Търново капитан Никола идва сам. Съдбата на семейството му не е известна. В Търново живеел в хана на Никола Стамбулолу, баща на Стефан Стамболов 

и упражнявал занаята си като шиел модерни за времето си европейски дрехи на отбрани българи и турци, особено на офицери от гарнизона и по този начин спечелва разположението им. Това му давало възможност да работи за делото без да буди подозрение. Природно умен, сладкодумен, с революционен опит, той увлича българите с пламенното си слово. 

Понеже бил възрастен – около 55 годишен – той бил наричан дядо Никола и с това име бил известен на турци и българи. Първите организации и групи капитан Никола създава през 1854 г. в Търново, Лясковец, Габрово, Елена и Беброво, както и в някой села и колиби около тях. Най- много са организираните дейци в Лясковец – около 200 души. Те усилено се готвели и въоръжавали. Но след неуспеха и оттеглянето на руската армия богатите се отдръпват от политическата дейност. Това не го отчайва и той с неослабваща енергия продължава започнатото дело. Организираното и ръководено от него въстание през юли –август 1856 г. е последният отзвук от кипящият политически живот и от големите надежди на българите за освобождение, породени от Кримската война.  

В организирания от капитан Никола заговор в Търново се включват търновския учител Кънчо Кесариев и Ради Колесов, 20 годишен младеж от Ямбол, дошъл в Търново да учи гръцки език, за да стане учител в родния си град. Но в Търново дядо Никола не намерил поле за работа: еснафството не му е помогнало, бил изложен на наблюдение от турци и гъркомани. Затова той насочил вниманието си към Лясковец, населен само от българи, които са живели почти независимо. В Лясковец дядо Никола се запознал с даскал Енчо Узунов, с Христо Касабов и сина му Гани, с поп хаджи Христо Капнилов, Никола Козлев и други. При тях отивал всяка седмица, за да приказва уж по търговски работи. Съзаклетници е имало и в други селища: Елена, Беброво, Трявна и Габрово. Пантели Кисимов от Търново снабдил с пари дядо Никола, за да набави барут, саби и други оръжия. Кисимов пише, че е дал на два пъти по 2000 гроша, но лично не е участвал в делото. Според Филип Гинев, бунтовниците имали намерение да ограбят събраните 180,000 гроша в махалата св. Димитър, която ги е получила като наем от квартируващите турски войски, участвали в Кримската война. Парите държал поп Никола Гичев. Тези пари на следващата година били използвани за направа на новата черква. Сабите били приготвяни в Габрово. Пренесли ги в Търново. после в Лясковец, в чували, пълни с трици. Приготовленията ставали в Лясковец, в къщата на Йорга Н. Бояджиев, 18-20 годишен младеж. Определен бил денят на въстанието 1 август. Въстаниците от Търново, Горна Оряховица и Лясковец трябвало да се съберат в лясковския манастир „Св. Петър и Павел", откъдето да потеглят за крайдунавските селища, от Габрово и Трявна въстаниците трябвало да тръгнат към Лове и Плевен, а от Елена към Осман пазар (днешно Търговище) и Шумен. По такъв начин мислили да повдигнат цяла Северна България. Зашушукало се за бунта и това достигнало  

до ушите на турците. Търновският управител Галиб паша поискал войска от Омер паша в Шумен. Омер паша не искал да дава гласност на готвещото се въстание, а повикал Никс Т Козлев, разпитал го и го освободил. Козлев посъветвал лясковчани да отложат въстанието за по-късно. Населението в  

Tърновско се изплашило от войската, дошла от Шумен. Главятарят на въстаниците в Елена се скрил, бебровският водач избягал, а един от бебровчани – Бакърджиев- се упътил към Търново, за да издаде на властта главните еленски бунтовници. Седем еленчани го гонили до с. Дебелец, но не го уловили. Писарят на дядо Никола- Ради Колесов -ходил в Елена по негова поръчка, но щял да падне в ръцете на турците. Грандиозният план на дядо Никола се объркал, но той не се е отчаял. Еленчани му съобщили, че трябва се отложи бунта. Дядо Никола избързал и разпоредил да съберат момчетата в гората при лясковския манастир. Главатарите в Лясковец и Горна Оряховица като получили писмо от еленчани, че въстанието трябвало да се отложи по-късно, когато бъдат по-добре подготвени, забранили на въстаниците да излязат на уговореното място. Първият съзаклятник на дядо Никола Хаджи Тодор Х. Атанасов поставил стража около Лясковец да пази въстаниците да не излизат от селото. В неделя 28 юли (Г. Димитров), според други (Хр П. Гъбенски) на 29 юли, а според трети (М. Москов) на 31 юли 1856 г. дядо Никола дошъл от Търново в манастира, където очаквал да се съберат въстаниците от Лясковец, Елена и Горна Оряховица. Вместо очакваните 100 - 200 въоръжени въстаници, от Лясковец се промъкнали през засадата и отишли в манастира : Поп Стоян Брусев, Илия Пеев, Иван Н. Слабаков, Йорго Х. Николов, Никола Ц. Шутилов, Йорго Н. Бояджийчето, Христо Ив. Топалов, Петър Д. Манолов, Стоян Н. Мръцмустаков.  

От други места дошли още: Дядо Стоян Камбура от Елена, Ради Колесов от Ямбол, Семко Сурвичков и Иван Търновски от Търново. Когато се събрали тия 13 доброволци, дядо Никола пратил да повикат от Лясковец Никола Козлев и му казал: „Няма ли още до 50 момчета да дойдат? Нито пет вече няма; не чакай други, отговорил Козлев. Дядо Никола завършил: „Аз ще вървя напред само с тези и каквото даде Господ". На разсъмване дядо Никола повел малката си чета към Къпиновския манастир, на път за Габровския манастир. По пътя, към четата се присъединили колибари, няколко стотини, които се разбягали и четата останала пак с 13 човека. Местата през, които е минавала четата, населението се държало безразлично или враждебно към бунтовниците: имало и предатели и доносници между българите.  

При сражение край Габрово, са убити двама заптии, знаме-носецът Йорго Бояджиев, Стоян Мръцмустаков, а Илия Пеев бил заробен, заведен в Търново и съден като убиец на едно заптие. Посечен бил през пролетта на 1857 г. край Търново. Според турския наказателен закон, смъртното наказание на осъдения можело да бъде заменено, чрез откуп, в доживотен затвор. Жената на убитото заптие е искала 20 хиляди гроша и Хаджи Досю Х. Илиев от Лясковец се е наел да събере сумата между лясковчани, но Илия Пеев предпочел бързата смърт пред затвора и, след посичането му, бил погребан в двора на църквата „Св. Спас". Другите четници се спасили от смъртта, освен дядо Никола, който бил издаден и убит в тревненските колиби Дончовци.  

Този опит за въстание, колкото и наивен да е бил по замисъл и изпълнение, е направил дълбоко впечатление сред населението в Търновския край, а Дядо Никола Филиповски без да е служил във войската , бил наречен „Капитан Никола”.