Е-история: Страници от миналото: 90 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ГРАДСКИ ХОР В ЛЯСКОВЕЦ

30.09.2026

Лясковец е селище с богати традиции в певческото изкуство. Наченки на хорово изпълнение и музициране в града се появяват още през Възраждането. Началото на хоровото дело е непосредствено след Освобождението, когато през 1892 година по инициатива на свещеник Иван Кондев се създава първият църковен хор в Лясковец. Една година след Първата световна война, по идея на същия ръководител и диригент, се създава смесен хор с около 30 ученици. Хорът е предназначен предимно за църковно пеене и по-малко за изпълнение на светски песни. Приблизително по същото време учителят по пеене Илия Николов от Чирпан създава смесен ученически хор. Двата хора преустановяват своята дейност около 1925 година, но началото на хоровото дело в Лясковец вече е положено. 

Основите на първия светски хор в Лясковец са положени през есента на 1936 г., когато група прогресивни младежи решават да отпразнуват студентския празник. За по-голяма тържественост те създават организация за сформиране на мъжки хор, който с подходяща програма да открие празничната вечер. За диригент на хора е избран Христо Андреков. Организаторите Енчо Копанков, Кирил Байчев, Слави Гайнуров, Петър Козлев, Михаил Ничев, Иван Георгиев и Георги Шопов, заедно с диригента, подбират хористите. На първите репетиции се отзовават всички, но работата не потръгва. Тогава диригентът Христо Андреков предлага хорът да стане смесен. Избират и девойки и така, в състав от 50 души, започва дейността на смесения хор. За сравнително кратък срок хористите подготвят програма, като разучават песните „Върви, народе възродени“, „Каква мома видях, мамо“, „Дамян танец води“, „Севдалина“ и др. Така на 7 декември 1936 г., на уредената студентска вечер на сцената на читалище „Напредък“, запява първият светски хор в Лясковец. С бурни аплодисменти публиката посреща всяка една от песните и още на сцената хористите решават хорът да продължи своята дейност и занапред. На една от сбирките хористите избират ръководство на хора. В него влизат: председател – Нико Просеничков; подпредседател – Петър Козлев; секретар – Мара Георгиева; съветници – П. Гугучков, М. Сярова и К. Дайновска. В контролния съвет влизат Ив. Зарзалиев и К. Байчев. Хорът изготвя свой устав и разполага със собствена каса. През месец май 1937 година, с протоколно решение № 12, хорът е приет за член на Съюза на българските хорове. Той участва за първи път в Събора на хоровете в България, проведен на 6, 7 и 8 ноември 1937 г. в Сливен, където за доброто си представяне диригентът и председателят на хора са наградени. Съставът на хора, както и неговото ръководство, обаче не се харесват на местната власт. Хорът е обявен за „средище на неблагонадеждни младежи“, а клубът, в който се провеждат репетициите – за „място за противонародни разговори и заговори“. Неведнъж в салона на читалището нахлува полиция и с палки разгонва присъстващите. Въпреки трудностите хорът набира сила и печели успех след успех на сцените в Кесарево, Драганово, Драгижево, Долна Оряховица и др. След няколкогодишна успешна концертна дейност, под натиска на местната фашистка власт, както и поради някои организационни причини, през 1940 г. хорът преустановява дейността си. През 1945 г. читалищното ръководство, заедно с учителя Васил Гладилов и диригента Христо Андреков, организира бившите самодейци и хорът възобновява творческия си живот. Под непосредствените грижи на читалището, с подкрепата и помощта на Градския народен съвет и Градския комитет на БКП, хорът успешно се развива и става пряк помощник в културните и стопанските мероприятия на Партията и народната власт. Участва активно във всички чествания и предизборни събрания, изнася и самостоятелни концерти. В репертоара му намират място български, руски революционни и съветски песни. През 1952 г. хорът, под диригентството на Ганчо Михов, се класира на зоналните прегледи в Габрово и участва във Втория републикански преглед на най-добрите хорове в страната. А на Шестия републикански фестивал на художествената самодейност завоюва лауреатско звание и става носител на сребърен медал. За възхода и постигнатите успехи на смесения градски хор при читалището безспорен е приносът на неговите диригенти: Христо Андреков, Васил Гладилов, Ганчо Михов, Петър Тонев, Донка Копринкова, Димитър Влахов и Димитър Русев. Своите успехи хорът дължи и на дългогодишните си хористи – Тодор Додуров, Николай Гамизов, Добрана Попиванова, Николай Геранлиев, Слави Гайнуров, Георги Шопов и мн. др. Повече от 40 години в хора пеят и Йовка Капнилова, Тодора Качамакова, Илия Бонев, Христо Могилков, Христо Златкин, Димо Байчев и др. Със своите многобройни и представителни концертни прояви градският хор при читалището записва името си сред колективите в страната, определящи съвременното равнище на хоровото изкуство. През годините към читалище „Напредък-1870“ са създавани и други формации, които да поддържат жива певческата традиция в Лясковец. Последователи на смесения градски хор са Съставът за стари градски песни „Бели ружи“, който е създаден през 1992 година от диригента Димитър Русев и съществува до 2020 г., както и Вокална формация „Звънчета“, създадена през 2004 г. от художествения ръководител Мария Петрова. Във формацията и до днес развиват своите певчески умения най-малките дарования на Лясковец.