|
Поетите Галина Москова и Валентин Ангелов, участници в Международния конкурс за поезия „Белоцветните вишни”- Казанлък 2016г.
25.04.2016
Поетите Галина Москова и Валентин Ангелов, членове на ЛК „Вдъхновение” към читалище „Напредък-1870” и ТЛГ „Асен Разцветников” към Горнооряховското читалище взеха участие в деветото издание на Международния конкурс за поезия „Белоцветните вишни”- Казанлък 2016г. Конкурсът бе организиран от Сдружение „Вишнев цвят” със съдействието на Община Казанлък и Съюза на българските писатели. В тазгодишната поетична надпревара се представиха повече от 230 поета от България, Македония, Румъния, Холандия и други страни. На тържествената церемония, състояла се в литературно-художествения музей „Чудомир”, бяха отличени 50 автори и раздадени грамоти и поощрителни награди. Нашите представители Галина Москова и Валентин Ангелов са удостоени с участие на творбите им „Писмо от самодива” и „Белоцветна рапсодия” в алманаха „Белоцветните вишни-2016”. Ето и отличените творби: ПИСМО ОТ САМОДИВА Галина Москова Тя дори и писмо не ще ти напише. По листенцата ще потърси роса. В изгрева сякаш с теб ще говори, с ония чудни, белоснежни слова. Цветна магия отпива на глътки с аромати на прясно, откосена трева, вплита виолетово вишневи устни, с дъх на молитва и олтар във съня. По комините музика от вселенска вечерня. Стъпва на пръсти млада сърна. Погалва небето, докосва и литва, пламък запалва в мъжка душа. Нестинари танцуват танц сред жарава, сплитат огньове от самодивска сълза. После запяват с глас медовина и посрещат с усмивка песента на Света. Утрото босо се пробужда след полет и рисува картини от небесни коне. В долината на рози ухае на вишни, в скута на Бог проплаква дете. БЕЛОЦВЕТНА РАПСОДИЯ Валентин Ангелов Една походка сляпа, две сплетени ръце, солени капки лято на крехки рамене. Вика на късни птици в приливния гняв, в сърцето на девица, в душата на моряк. В звездите той рисува горещия й смях, зениците искрящи в бушуващия бряг, и облачното синьо в нейните очи, сърцето колебливо с пулсиращи лъчи. Живот като хвърчило в лулата на моряк, сто възела горчиво, любов и топъл грях. Две думи като вятър, плискащи вълни, и капки от мастило в две искрени сълзи.
|
