ВЪЗСТАНОВКА НА ТРАДИЦИОННА ЛЯСКОВСКА СВАТБА

29.06.2017

Възстановка на традиционна лясковска сватба в навечерието на празничния за града Петровден направиха три поколения самодейци. Сватбата бе пресъздадена въз основа на писания на възрожденците Димо Минев и Цани Гинчев и неговата повест „Женитба”. 

Инициативата бе на клуб „Млад етнограф” при читалище „Напредък-1870” в Лясковец с ръководител Николай Марков и бе реализирана с помощта на Община Лясковец и пенсионерите от клуб „Мазневска чешмичка”. В сватбата се включиха и самодейци от читалището, начело с председателя Васил Русев, който влезе и в ролята на кума.  

Основните акценти бяха обредите, описани от Цани Гинчев и Димо Минев и пресъздадени в момковата, кумовата и момината къща. За момкова къща бе използвана къщата със запазен възрожденски стил, в която се помещава пенсионерският клуб „Мазневска чешмичка”. Къщата за гости „Епохи от 1871” на семейство Качамакови пък бе предоставена за дом на кума, а в Музея на градинарството бе дома на момата. В ролите на младоженци влязоха Ивелин Иванов и Десислава Димитрова. Техни кумове бяха Васил Русев и Мариела Терзиева, свекър и свекърва бяха Мария Драева и Дончо Стоянов, а родители на момата Кремена Енчева и Илия Илиев. В ролята на заложника, или келеш в Лясковско, бе Красен Стоянов, който не се отдели от сватбарския петел. Всички бяха облечени в традиционни народни носии от реквизита на лясковски читалища. 

Сватбата започна в момковата къща с ритуално бръснене на младоженеца, обличане и извеждане. Пред къщата над главата на момъка бе разчупена пита меденик, а сватбарите извиха хоро. Празничното шествие по лясковските улици поведе оркестър. 

В къщата на кумовете стопанката приготви и носи на младоженката було и венец от бръшлян. По лясковски обичай кумът спря сватбата, за да бъде понесена кумата на ръце, а той да отпие от бъклицата. Кумовете са най-важните гости на сватбата още от древни времена и тъй като пред кум вода се не гази, всяка негова прищявка е закон, разказаха самодейците. 

След като беше угодено на най-важния сватбар и чевръсти момци носиха жена му и му играха хоро, за да му направят вятър, сватбата продължи. 

Последваха ритуалите в момината къща, където жениха се качи на оградата да гледа там ли е избраницата му. В музея на градинарството дружки на булката сплитаха момините коси на малки плитки. Приятелките на булката поискаха и отплата за момата, след което тя бе забулена и изведена. 

След като целуна ръка на родителите си, тя се сбогува с тях и баща й я изведе от дома, като на всеки праг булката се поклони по три пъти. 

Също по лясковски обичай майката на момата прехвърли през пояса на младоженеца три пъти кърпа, преди да му я даде, а той я дари с пари и й целуна ръка. На изхода бе спазен и обичаят с преливането на менче с вода и хвърлянето на саханче с просо. 

След хорото пред момината къща, шествието тръгна за веселбата, която бе в Централния парк на Лясковец. 

Преди нея Николай Марков - ръководителя на Клуб „Млад етнограф” благодари на всички, които оказаха съдействие за възстановката. На хорото се хванаха както организаторите, така и лясковчани, дошли да се повеселят заедно със сватбарите